"Пътеводител на геодезическия стопаджия"
календарът

АСТРОНОМИЧЕСКАТА КУЛА НА СОФИЯ

big_914803ccda78797306061ff521da4bcc320ce400

АСТРОНОМИЧЕСКАТА КУЛА НА СОФИЯ

Календар „Клуб Геодезия“, 2026

Михаела Ваклинова, Радослав Николов

РЕЗЮМЕ

Опазването на културно историческото наследство в България е актуален проблем, който към момента се решава спорадично, чрез усилията на отделни личности и организации. Държавата полага „плахи“ и недостатъчни усилия в тази насока, но резултатите са доста противоречиви.
Като част от това наследство съдбата на Старата астрономическа кула на София предизвика нашия интерес и ни запозна с тъжната действителност у нас. Въпреки това проучванията ни срещнаха с интересни исторически личности, световни забележителности и някои важни житейски уроци.
Създадена в началото на XX-ти век, за да удовлетвори професионалните астрономо-геодезически нужди на България, тази емблематична сграда потъва в забвение през годините на прехода. Останала в сянката на разрастващия се град, тя тихо чака, за да разбере съвременните потребности на хората.
Присъединете се към нас в едно интересно и обогатяващо приключение, разказващо за култура, история, звезди и още нещо. Научете историята на главната астрономическа точка на България и ако Ви заинтригува, посетете я.
Тя е тук!
В центъра на София!

Ключови думи: Астрономическа кула на София, астрономия, геодезия, ВГС, Владимир Христов, Бузлуджа, Къщата с ягодите, паметник на културата, опазване на културно наследство.

АСТРОНОМИЧЕСКАТА КУЛА НА СОФИЯ

„Непотребните потребни“

Потребност. Според българския тълковен речник това е дума с широка употреба и различни значения. От чисто физическите потребности до емоционалните като любов, сигурност и личностно развитие. [1] Какво обаче са за нас потребностите? Доста световно известни специалисти са разсъждавали по темата, но може би най-известната теория е тази на психолога Ейбрахам Харолд Маслоу, чрез която на по-късен етап е създадена така наречената „Пирамида на Маслоу“ (Фиг. 1), подреждаща човешките потребности в пет, йерархични нива. [2]

Фиг. 1: „Пирамидата на Маслоу“, [2]

Самата подредба задава примерна линия на последователно удовлетворяване на нуждите на личността, като може да се разглежда и като стъпаловидна структура. Най-ниско са поставени физическите нужди , които са основата на пирамидата. Следват сигурността на личността, социалните потребности, нуждата от признание и на върха е личностното развитие. Основната теза е, че преминаването трябва да става последователно, без прескачане. [2]
Теорията обаче не бива да бъде ограничавана само до отделния индивид. Изводите от нея важат с пълна сила и що се отнася до обществата и тяхното израстване. В своята публикация от 2017г., Арума и Ханачор [3], описват и доразвиват Пирамидата от гледна точка на развитието на едно общество. Според статията нивата се допълват до седем, като основното и най-важно е достигането до сигурна и стабилна социална среда, за да може гражданите да преминат към следващите нива. Въпреки логичните връзки, посочени в статията, тя е по-скоро теоретична и може да се разглежда като препоръка. За разлика от тях, Рохас, Мендес и Уоткинс-Фаслер (2023) [4] разглеждат емпирично теорията за Пирамидата на Маслоу, в контекста на изследванията върху общественото развитие. В тяхната разработка се показва, че когато се разгледа представителна извадка на едно реално общество, теорията не се потвърждава. Нуждите не са така строго подредени и зависими едни от други. Наблюдава се задоволяване на някои потребности от по-високите йерархични нива и пропускане на по-ниските. Това изследване затвърждава тезата, че понякога теорията се прилага само частично на практика.
Още преди векове римските императори са разчитали на стратегия, оповаваща се на „хляб и зрелище“, за да задоволят основните обществени нужди и да си гарантират спокойствие в управлението. Днес, около две хилядолетия по-късно, си задаваме въпроса, какво е развитието ни от онзи период? Все още ли се борим само за насъщния или гледаме смело напред и нагоре към личностно, професионално и обществено признание?
В търсене на многото отговори, свързани с нашето развитие, днес ще Ви запознаем с историята на една емблематична българска сграда, започнала своето съществуване преди повече от век – Старата астрономическа кула, разположена в центъра на гр. София
(Фиг. 2).

Фиг. 2: „Старата астрономическа кула на София“, [5]

По времето, когато тя се строи, България се намира в зората на своето геодезическо развитие, както става ясно от статията „Военно-географска служба на България“ [6]. Работите по планирането на първата топографска карта на страната тепърва започват, но подготвянето на геодезически кадри тече с пълна сила. През 1922г. е създадено и първото Астрономично отделение, към Географския институт при Министерството на войната. [7] Две години по-рано, в най-високата точка на тогавашна София – площадът пред катедралата „Александър Невски“, започва и изграждането на астрономическата кула (Фиг. 3), която след само осем години ще се превърне в една от най-важните сгради в страната.

Фиг. 3: „Начало на строителните дейности“, [8]

Кулата представлява осмоъгълна постройка, с височина от около 10-12m, завършваща с подвижен купол, позволяващ въртене на 360⁰ и извършване на астрономически наблюдения. [7] Самата сграда е изградена около триангулачна точка, която се използва за основа на измерванията и е част от Държавната астрономо-геодезическа мрежа (ДАГМ). Във вътрешността на постройката е изградено стълбище, което води от основата до специално изградена площадка при върха, от която се извършват измерванията.
Отчитайки годината на създаване и фактът, че по това време триангулачната мрежа на България все още е в процес на проектиране, може да се приеме, че това е една от първите геодезически точки, създадени у нас, а може би и първата.
След изграждането ѝ тя започва да се използва паралелно за извършване на обучения и реални измервания. Първоначалните проучвания са свързани с най-подходящите методи и инструменти за наблюдения. През 1924г. са проведени и първите практически обучения. Те съвпадат с организирането на втората от три геодезични школи (1924-1925), използвани за обучение на нови кадри. Отлично представилите се курсисти в тези занятия са изпратени със стипендии в престижни европейски университети, където изучават съвременни геодезически дисциплини. Част от тези школи са и някои от най-известните български геодезисти начело с акад. Владимир Христов и проф. Васил Пеевски, които след завършване на обучението си в чужбина се завръщат в България и заемат ръководни длъжности в Държавния географски институт (ДГИ), започвайки работа по издигане на българската геодезия на европейско ниво. [9]

Фиг. 4: акад. Владимир Христов (в ляво)
по време на измерване в Астрономическата кула, [8]

Споменаването на акад. В. Христов (Фиг. 4, в ляво) в настоящата разработка не е никак случайно. Той е основният специалист, занимаващ се с астрономо-геодезическа дейност в страната и като такъв оказва съществено влияние върху развитието и значението на Астрономическата кула. През 1925г., той е назначен като ръководител на астрономическото отделение към ДГИ. Работата му включва значителна научна и практическа дейност. Още в самото начало той се заема с някои основни проблеми, стоящи пред геодезическата общност и новосъздаваната триангулачна и височинна мрежа на страната, включващи: избор на подходящ референтен елипсоид, координатни системи, ориентиране на мрежата. [10]
Един от най-значимите му приноси е свързан с определянето на географската дължина на Астрономическата кула, спрямо Гринуичкия меридиан, чрез двустранни измервания с Потсдам, Германия, като по този начин я превръща в основната точка на българската ДАГМ.
Измерванията са проведени през месец септември, 1930г. с помощта на специалисти от Пруския геодезически институт. Продължителността им е разделена на два етапа от по десет вечери, като през първия, българският екип провежда измервания в Потсдам, а пруският – в София. За втория етап двата екипа разменят местата си, заедно с цялата апаратура. Окончателният резултат за определената дължина на ТТ13 (Астрономическата кула на София) е:

λ₁₃ = 1^h 33^m 19^s,87, 0^s,005

Чрез този проект България прави голяма крачка напред в своето развитие. Натрупаният международен опит обогатява значително познанията на родните специалисти. Освен това страната ни заема своето място на световните карти, с точност и прецизност, съизмерима с тези на лидерите в геодезическите работи по онова време. [11]
Потвърждение на последното твърдение е получено в периода 1955-58г., когато чрез мащабни измервания са определяни дължините на основните астрономични точки в седем държави, част от Източния блок. Географската дължина на Софийската кула се различава само с 0^s,01 от стойността ѝ, определена през 1930г. [9] По този начин Астрономическата кула се превръща от учебна обсерватория в основната астрономична точка на България.
Съоръжението продължава да се използва активно до началото на деветдесетте години на XX^–^ти век. През 1992г. дейностите в него са преустановени като основната причина за това е разрастването на града и увеличеното светлинно замърсяване, което пречи на ясното наблюдение на звезди.
През 1991г. върху сградата е поставена възпоменателна плоча (Фиг. 5), по повод сто годишнината от създаването на Военно-топографската служба. По този начин тя е почетена като ценен паметник на геодезическата дейност в страната.

Фиг. 5: Паметна плоча на Астрономическата кула, [5]

Официално съоръжението е признато за паметник на културата през 2019г., а през 2023г. е извършен ремонт, като от тогава тя е в много добро конструктивно състояние.
След края на своето активно използване сградата потъва в забрава и за съжаление към момента достъпът до нея не е разрешен. Така една значима културна ценност, намираща се в центъра на столицата, стои неизползваема, а хората знаят все по-малко за нея. Какво обаче предизвика това стечение на обстоятелствата? Или пък кой? Значима сграда на теория, се превръща в незначителен обект. Прецедент ли е това?
Проучванията върху последния въпрос ни поведоха през една емоционална синусоида, която в определени моменти се превърна в същинско културно историческо влакче на ужасите.
Съдбата на старата астрономическа кула на София всъщност е част от една голяма картина, включваща паметници на културата, държавни институции, бизнес и общество. Сходна съдба имат много други обекти в България, като се спряхме на няколко емблематични наши сгради: „Къщата с ягодите“, „Паметникът на Бузлуджа“ и „Римският амфитеатър“ в гр. София. (Фиг. 6)

Фиг. 6: Къщата с ягодите (в ляво), Паметникът на Бузлуджа (в средата) и Римският амфитеатър на Сердика (в дясно), [12, 13, 14]

Тези три емблематични постройки, са част от различни епохи, както и символ на различни етапи от развитието на България. Но какво е общото помежду им? И трите обекта стават жертва на времето и хората. Съвсем наскоро Държавата почти предаде имота на Римския амфитеатър в частни ръце, [15] което почти сигурно би обрекло ценните останки на унищожение или на странни опити за съчетаване с модерното строителство (Фиг. 7)

Фиг. 7: Римският амфитеатър на Сердика – Хотел „Arena di Serdika”, [16]

Къщата с ягодите, построена през 1927г. за финансиста Димитър Иванов, е една от най-емблематичните сгради на София. След 1944г. тя се национализира и до 90^-те години на XX^-ти век е собственост на Държавата. Впоследствие се връща на наследниците на Иванов, след което преминава през няколко продажби до 2004г., когато става собственост на бизнесменът Васил Златев и неговото семейство. [17] За съжаление след 2000-та година, тя е оставена на произвола на съдбата и придобива страховит вид (Фиг. 8)

Фиг. 8: Къщата с ягодите, [18]

Не по-различна е и съдбата на дом-паметника на БКП, разположен на връх Бузлуджа. Построен през 1981г., той е предназначен да служи като паметник на историческите събития, случили се на върха. За съжаление една от най-емблематичните сгради от онзи период потъва в забрава след промените от 1989г. Тук обаче нито Държавата, нито бизнесът носят най-голямата отговорност за опустошението. Всичко използваемо и ценно е разграбено и откраднато от местни жители. Така най-голямата сграда, разположена на планински връх, става символ на разруха и упадък. (Фиг. 9)

Фиг. 9: Разрухата в дом-паметникът на връх Бузлуджа, [19]

Въпреки трудностите, които тези паметници преживяват през годините, днес те са част от различни инициативи за тяхното опазване. През 2024г. компанията SiteGround, купува Къщата с ягодите и започва дейности по нейното реставриране. През 2015г. фондация „Проект Бузлуджа“ започва дейността си по опазване, възстановяване и популяризиране на дом-паметника на върха. Към днешна дата и двата обекта са дигитализирани. Моделът на Къщата с ягодите е достъпен свободно в интернет, на специална страница, посветена на сградата (https://strawberryhouse.bg/). За другия обект също има създадена платформа (https://buzludzha-project.com/), където може да бъде намерена разнообразна информация за него.
Античният амфитеатър на Сердика е частично „експониран“, но към момента недостъпен за широката общественост. Част от разкопките са покрити със специални материали, за да бъдат запазени, а друга става част от неработещ хотел и се превръща в зала за събития. Този начин на използване на древен, културен паметник обаче е силно противоречив, най-вече заради попадането му в частен имот и ограничаването на достъпа до него. Какво ще се случи с тази перла в историческата корона на София обаче, само времето ще покаже.
За да бъдем обективни трябва да споменем и някои добри примери за опазване и използване на паметници на културата като Античния театър в Пловдив и старият град в Несебър, където Държава и общество работят заедно за опазването на тези безценни шедьоври.

Фиг. 10: Античният театър в Пловдив (ляво) и Старият Несебър (дясно), [20][21]

Разглеждайки тези български примери определено оставаме с противоречиви усещания. От изоставен комунистически паметник, през един от най-разпознаваемите символи на Пловдив, минаваме покрай навяващата тъга и възхита къща на банкера в София, за да стигнем до една от най-впечатляващите Черноморски атракции.
Като паметник на културата Астрономическата кула на София не прави изключение от противоречивата тенденция в страната. Обновена, но забравена.
Добре дошли на нашето културно историческо влакче на ужасите!
За да променим настроенията породени от контроверсната действителност у нас ще Ви запознаем с няколко добри международни практики при опазване и по-скоро използване на недвижимото културно наследство.
Започваме разходката си с една от най-известните сгради в Будапеща, Унгария – Домът на терора (Фиг. 11)

Фиг. 11: Домът на терора, Будапеща, Унгария, [22]

Сградата, построена през 1880г, е разположена на един от главните булеварди в града. В наши дни тя е важен туристически обект, който привлича хиляди посетители ежегодно. В недалечното минало обаче тя е служела за щабквартира на нацисти, а след това и комунисти. В тези периоди тя придобива печална слава, на място, където мъченията, терорът и беззаконието властват над всичко друго. Днес жителите и гостите на града могат да посетят същата тази сграда безопасно и да научат за зверствата, случили се тук. Но не, за да заклеймят мъчителите или да станат съпричастни на болката на жертвите. Не! Музеят е създаден, за да напомня на посетителите си за нещата, които не бива да се повтарят и за това, че „никоя диктатура не може да бъде считана за по-малко или по-голямо зло от друга диктатура“. [22]
Навлизайки в дебрите на културното наследство неусетно се отклонихме от нашата основна тематика – геодезията. За да се върнем обратно към любимата професия ще Ви разкажем за това как в Естония опазват своето геодезическо наследство. Става дума за старата обсерватория в гр. Тарту (Фиг. 12)

Фиг. 12: Старата обсерватория в гр. Тарту, Естония [23]

Сградата е създадена през 1802г. като освен с това, че е най-старата астрономическа обсерватория, тя става световно известна и като първата точка от „Дъгата на Струве“ – най-голямото постижение на геодезическата наука, за времето си. [24] В наши дни тя вече не се използва по оригиналното си предназначение, но е превърната в астрономически музей. Почти ежедневно се организират специализирани обиколки на които посетителите могат да се запознаят с геодезическата и астрономическа наука от първо лице. Организирани са няколко постоянни изложби, една от които е изцяло посветена на геодезията, озаглавена: „Two boys who dreamed of stars. Struve, Fraunhofer and the 200 year old telescope“. [25]
Обсерваторията се намира почти в центъра на гр. Тарту и прекратява функционирането си поради комбинация от фактори, причинени от разрастването на градчето, един от които бил нарастващото светлинно замърсяване. [24] Познат сценарий?
Нека направим паралел с нашата стара обсерватория в София:

и двете сгради са с важно културно историческо значение;
и двете сгради са използвани за астрономо-геодезически цели;
и двете сгради са разположени около центъра на голям град;
и двете обсерватории спират дейността си поради разрастването на градовете, в които се намират;
и двете са в добро конструктивно състояние;
и двете са паметници на културата.

а сега да се насочим към разликите:

Обсерваторията в София:
- не се използва;
- забравена от обществото.
Обсерваторията в Тарту:
- музей на астрономията и геодезията с международно значение;
- основна туристическа атракция в Естония.

Защо?!

Изхождайки от примера на Естония, България може да се сдобие с една нова атракция в центъра на столицата, която да обогати туристическият живот в града. Подобен ход би бил полезен и за геодезическата общност в страната, помагайки както на младите инженери да се докоснат до големите достижения на родните специалисти, така и на опитните – да усетят гордостта от професията си.
През 2021г. е представен проект за превръщане на кулата в музей, с работно заглавие „БЪЛГАРСКИЯТ ГРИНУИЧ – ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ „ВОЕННОГЕОГРАФСКА КУЛА НА СОФИЙСКИЯ МЕРИДИАН И ГЛАВНА ГЕОДЕЗИЧЕСКА ТОЧКА НА БЪЛГАРИЯ““. Проектът предвижда показването на исторически материали, свързани с Военно-географската служба и българската геодезия. Целта е връщане в експлоатация на сградата, с промяна на нейното предназначение. За съжаление тази инициатива остава без отговор, видно от днешното положение на сградата, която все още е заключена и празна.
Добре дошли на нашето културно историческо влакче на ужасите!
Както вече стана ясно, българската действителност предлага разтърсващи, емоционални преживявания, които ни връщат в началото на днешната статия:
А ние като общество, на кое стъпало сме?
Ежедневието на българина е трудно, разкъсано между дълбоката политическа криза, настанила се у нас от няколко години, инфлацията и световните войни. Последните промени в цената на живота влияят силно върху потребностите на обществото. Могат ли тези проблеми обаче да превърнат потребните някога сгради, носещи националната памет в себе си, в непотребни развалини, предизвикващи тъга, гняв и носталгия?
Учените вече доказаха, че последователността в пирамидата на човешките потребности не е на лице, когато говорим за „живия живот“. [4] Нашето общество, като извадка на световното, не е по-различно и ако се разгледа детайлно със сигурност ще се открият разнообразни примери. Независимо от избора обаче всички те могат да се обединят около една обща черта – всички отделни личности или общества имат нужда от израстване, без значение от темпа или последователността.
Паметникът на връх Бузлуджа и Къщата с ягодите са само част от добрите примери, показващи, че можем да се обединим и да надскочим ежедневните проблеми, поставяйки си по-висши цели. Стъпвайки в горния ешелон на пирамидата, можем да покажем, че уроците от миналото са научени, а ние гледаме смело към бъдещето. Бъдеще, в което Астрономическата кула на София оживява и се превръща в място, където хората да се откъснат, макар и за малко от сивотата на ежедневието си. Място, в което децата ни научават за личности като акад. Владимир Христов, посветил живота си на издигането на българската геодезия. Начертал своя път в световната история с нещото, което обичал да прави най-много – да наблюдава звездите. Комбинирайки своите астрономически и геодезически интереси, той успява не само да ориентира националната триангулачна мрежа, но и себе си, към висините на историята. Дали е знаел за Маслоу и неговата пирамида? Дали я е изкачвал плавно? Не знаем! Знаем обаче, че чрез неговия пример можем да създадем „Новата астрономическа кула на София“. Мястото от което всяко дете ще може да поеме по своят път, ориентиран по звездите.

ИЗТОЧНИЦИ:

[1] – https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/, посетен на 9.5.2026г.

[2] – Bridgman, T., Cummings, S., & Ballard, J. (2019). Who built Maslow’s pyramid? A history of the creation of management studies’ most famous symbol and its implications for management education. Academy of Management Learning & Education, 18(1), 81–98. https://doi.org/10.5465/amle.2017.0351;

[3] – Aruma, E. O., & Hanachor, M. E. (2017). Abraham Maslow’s hierarchy of needs and assessment of needs in community development. International Journal of Development and Economic Sustainability, 5(7), 15–27;

[4] – Rojas, M., Méndez, A., & Watkins-Fassler, K. (2023). The hierarchy of needs: Empirical examination of Maslow’s theory and lessons for development. World Development, 165, 106185. https://doi.org/10.1016/j.worlddev.2023.106185;

[5] – личен архив на авторите.

[6] – Тодоров П., Николов Р., „Военно-географска служба на България“, Клуб Геодезия, 2026г.

[7] – Николов. Д., личен архив, „Изпълнителен доклад относно „Проект за създаване на музейна експозиция Българският Гринуич““, 2021г.;

[8] – личен архив на д-р май. Д. Николов

[9] – „Исторически очерк – Сто години Военнотопографска служба“, София, 1991г.

[10] – Коцева, В., „Етюди по история на геодезията и картографията в България“, Военногеографска служба, София, 2013;

[11] – https://archive.org/details/astronomischerj11berlgoog/page/254/mode/2up, посетен на 24.5.2026г.

[12] – https://stolica.bg/raion-oborishte/napredva-restavratsiyata-na-kashtata-s-yagodite-v-sofiya?utm_source=chatgpt.com , посетен на 24.5.2026г.

[13] – https://www.pexels.com/photo/monument-under-blue-sky-11405783/?utm_source=chatgpt.com , посетен на 24.5.2026г.

[14] – https://kmeta.bg/%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5%D1%82/#google_vignette , посетен на 24.5.2026г.

[15] – https://kmeta.bg/%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5%D1%82/, посетен на 24.5.2026г.

[16] – https://www.arenadiserdica.com/bg/conferences-services/amfiteatar-na-serdika-sofia/gallery, посетен на 24.5.2026г.