"Пътеводител на геодезическия стопаджия"
календарът
ВОЕННО-ГЕОГРАФСКА СЛУЖБА НА БЪЛГАРИЯ
Календар „Клуб Геодезия“, 2026
Петър Тодоров, Радослав Николов
РЕЗЮМЕ
Геодезията и картографията са едни от основните науки, използвани във военно време, а и не само. Военно-географската служба на България е една от най-старите и значими организации в нашата държава. Тя се занимава с решаването на изключително важни за обществото и армията задачи като създаване на карти, прецизни измервания, събиране, анализиране и съхранение на геоданни за територията на България и много други. Статията разглежда историята на службата от самото начало, като преминава през различните етапи в развитието и. Разгледани са и сходни, чуждестранни организации като е направено съпоставяне на българската служба с тях. Направеното историческо проучване показва ясно, че мястото на Военно-географската служба на България е сред лидерите в световната военна геодезия.
Ключови думи: ВГС, Военно-географска служба, Триангулация, Нивелация, Българска история, Топографска карта, ГНСС, Антарктида
ВОЕННО-ГЕОГРАФСКА СЛУЖБА НА БЪЛГАРИЯ
„Очите на армията!“
Това метафорично понятие буди различни асоциации. Чувайки го някои хора си представят приспособления за подобряване на видимостта като бинокли и уреди за нощно виждане. За други това са високотехнологични средства като радари и сложни, сателитни системи. И всеки би бил прав, до момента в който въпросът не се постави в рамката на историческото развитие. Какво се е случвало преди появата на тези съвременни, прецизни средства? Нима войните и защитата на държавите са се осъществявали на „сляпо“? Отговорът на последния въпрос, разбира се, е очевиден. Армията винаги е разполагала със средство за осигуряване на „видимост“ с огромни размери. Това средство всъщност представлява едно от най-старите открития в света – картата (Фиг. 1).
Развитието на картографията е една интересна и динамична история, пълна с приключения, открития и герои. Тя обаче не е предмет на днешната статия, защото тук ще се концентрираме върху една определена част от нея, пряко свързана с развитието на военното дело, а именно геодезическата професия и нейното приложение в тази сфера.
Геодезията е наука за измерване на Земята, която съществува от хилядолетия. Организирането и в специални структури, звена и отдели обаче започва едва в края на 18ти век, със създаването на първата Военно-топографска служба, занимаваща се с осигуряване на необходимите картни и геодезически материали, нужни на Руската империя [2].
България, въпреки отсъствието си от политическата, световна карта за доста дълъг период, е една от първите държави създала подобна организация и която въпреки неблагоприятния времеви период на Балканите, успява да се развива с изключително високи темпове. Това поставя българската Военно-географска служба редом до пионерите и лидери в световен мащаб – Русия, Испания и Австрия. Историята на нашите военни топографи, както са се наричали по онова време геодезистите, е вълнуваща и вдъхновяваща. Преминала през редица върхове и спадове, войни и мирни периоди. Едно нещо, обаче, остава неизменно и може да се каже със сигурност – тя продължава да се развива независимо от обстоятелствата и времето!
Началото е поставено на 27.12.1891г., когато Княз Фердинанд издава своя Указ №170 (Фиг. 2), с който учредява „Топографическо отделение към Генералния щаб на българската армия“. В първите години на организирана, геодезическа дейност по нашите земи, колегите геодезисти се занимават основно с: „геодезически работи по осигуряването на българската войска с изходни данни“ и „подготовка на кадри в геодезическа школа…“. Освен това се отделя значителен ресурс за преработване на руската верстова, топографска карта в метрична система. Според [1] това е първата българска топографска карта, но този факт е спорен, заради руските копия, залегнали в основа на изработването и.
През следващите години структурата и името на Топографическото отделение се изменят неколкократно, като причините за това са различни, но могат да се сведат основно до нарастващата му дейност. Една от съществените промени настъпва през 1906г., когато то получава ранг на самостоятелно учреждение, преименувано на Военнокартографски институт (ВКИ) и оперира под него до края на Първата световна война. Този период е ценен за нашите предшественици поради натрупването на опит, техническо и организационно израстване на института и обучението на нови кадри.
След края на Първата световна война се разбира, че е необходима реорганизация на целия институт. Поради това със заповед, през 1919г., ВКИ се преобразува в Географски институт (ГИ), който е със статут на отдел в Министерството на войната (Фиг. 3).
Трийсетте години на XX век са повратни за българската геодезия. В началото отново се прави изменение в структурата и името на Географския институт като се трансформира в Държавен Географски Институт (ДГИ) и оперира под него чак до 1950г. Следва изключително бързо развитие на измервателните и изчислителни дейности, започнали през 1920г. което води до впечатляващите резултати през 1935г., а именно:
- От ДАГМ, I-ви, II-ри и III-ти клас са изградени, измерени и определени 3820 точки (Фиг. 5 и 6) [3];
- От ДНМ са измерени общо 9578км. (Фиг. 7) [3];
- Определена е височината на вр. Мусала чрез прецизна, геометрична нивелация [3];
- Определена е дължината на Астрономическата кула в гр. София (Фиг. 8), чрез която е ориентирана ДАГМ [3];
- Създадена е топографска карта в М 1:25 000, за 22.7% от територията на България [3];
Показаните цифри са постигнати за период от само 15 години, който ако бъде сравнен с времето за създаване на руската топографска карта на България в периода 1877-1879г. (създадени са над 1200 триангулачни точки, измерени са 6 бази и са създадени 9 пункта за измерване нивата на 3 морета [4]) може да създаде погрешно впечатление за протакане. Истината е, че дейностите на ДГИ в този период са изключително интензивни и ползотворни и при директно сравнение с резултатите на руснаците ясно се виждат предимствата на нашия продукт, а именно: много по-стабилни мрежи (голяма част от триангулачните точки и нивелачните репери съществуват и до ден днешен), единна височинна основа изхождаща от прецизно определена ниво повърхнина и много по-точна и детайлна топографска карта. Разбира се целта на сравнението не е да омаловажи подвига на руските военни топографи, работили по време на кръвопролитна война, а да покаже достойнствата и на двете дела.
Периодът на Втората световна война прекъсва дейностите по създаване на топографската карта на България, като ДГИ пренасочва работата си към осигуряване на армията и картографиране на новите територии, придобити по онова време. Веднага след приключване на бойните действия обаче, българските топографи се завръщат към важната задача, стартирала през 1920г. и в рамките на само седем години успяват да я завършат като по този начин цялата територия на страната е покрита с топографска карта в мащаб 1:25 000.
През 1950 г. ДГИ отново се реорганизира и получава името Военнотопографска служба (ВТС) [1]. Формира се основната структура, която е запазена и до днес –геодезическа, топографска, картографска и картоиздателска, като част от организацията се премества в гр. Троян (Фиг. 9), а в гр. Ловеч се премества Централният склад за топографски карти.
Периодът след 1950г. е изпълнен с промени и новости, като някои от по-значимите са неколкократно преизмерване на ДАГМ и обновяване на топографските карти, създаване на едромащабни карти, в М 1:5000, въвеждане на нови координатни и височинни системи, както и поддръжка и създаване на нови точки от мрежите. Започват се първите дейности по цифровизация на карти. Развива се активно и картопечатането като една от основните дейности на ВТС.
1989г. е революционна за България и ВТС. Закупуват се първите едночестотни приемници за работа с GPS и започват дейности по внедряването им (Фиг. 10). Това е огромна крачна за българската геодезия.
Следвайки прогреса и бързо развиващите се технологии, ВТС навлиза в новото хилядолетие като постепенно започва да се занимава с разработка и поддръжка на географски информационни системи (ГИС) и все повече измервания с ГНСС. От 2003г. започват дейности по създаване на нова геодезическа мрежа на страната, като основната причина е Резолюция на Международната асоциация по геодезия за Европа. Изграждането и възстановяването на точки, измерванията и обработката им приключват през 2007г. с което окончателно е завършен процесът по създаване на новата Държавна GPS мрежа (Фиг. 11). ДАГМ продължава да съществува физически, но започва да се използва все по-рядко заради трудния достъп до точките и развитието на ГНСС.
Преломен момент в историята на ВТС е влизането на България в НАТО през 2004 г. След този момент службата има отговорности, произтичащи не само от законите в нашата страна, но и от тези на НАТО. Разраства се използването на ГИС, като се работи активно за постигане на съвместимост между българските картни материали и тези на съюза.
През 2011г. се случва последното изменение в името и организацията приема сегашното си наименование – Военно-географска служба, като самостоятелно юридическо лице, пряко подчинено на Министерството на отбраната (МО). Към целите на преименуваната организация се добавя и определянето на квазигеоид за цялата територия на страната, като един от основните фактори за подобряване на геодезическите дейности, както за военни, така и за цивилни цели.
Периодът на възникване и развитие на българската Военно-географска служба е дълъг и достига до наши дни. Тя обаче не се развива изолирано от Света и поддържа множество връзки с различни, сродни организации. За да оценим правилно развитието на нашата служба е редно да разгледаме и световното, в областта на организираните, военно-топографски дейности.
Първата изцяло военна организация, занимаваща се с картографиране, топография и геодезия в сферата на въоръжените сили е създадена в Русия през 1797г., под името Военно-топографическо управление
(Табл. 1).
Видно е, че руснаците изпреварват останалите държави в Света с десетилетия. За това време те успяват да развият своите топографски умения и да станат един от еталоните в областта. България от своя страна е част от първите 15 държави с най-ранно създадена организация от този тип (11-то място).
Що се отнася до Европа и Балканският полуостров, то нашата служба се намира съответно на 9-то и 4-то място. Може да се каже, че българската организация е част от втората вълна на държави, осъзнали нуждата от организирани действия по отношение на картографската и геодезическа дейност. Ако се отчете и общият брой на официално признатите държави в световен мащаб, то българската Военно-географска служба нарежда страната ни на едно от челните места в престижната класация.
Времето на възникване обаче, не е точен критерий за значимостта и приноса на организациите в световен и национален аспект. Затова ще разгледаме някои по-значими достижения на част от най-старите организации и ще ги сравним с нашите.
Като еталон за организирана, военно-топографска дейност няма как да не започнем с руската Военно-топографска служба към Генералния щаб.
Поради характера на държавата в онзи период руските геодезисти са изправени пред огромни проблеми, които изискват бързо и надеждно решение. Те се справят повече от успешно с поставените им задачи, между които: изграждане на първокласна и второкласна триангулация за територията на Руската империя, създаване на топографски карти, работа в суровата действителност на Сибир и др. Това с което тази служба се отличава е високата прецизност на работите им, големият обхват на дейността им, участието им в научни проекти (един от най-значимите в световен аспект е измерването на Дъгата на Струве, помогнало за определяне формата и размерите на Земята). В по-съвременен обхват се извършват геодезически дейности в Антарктида и Арктика.
Фиг. 13: Най-северната точка от Дъгата на Струве, Хамерфест, Норвегия, [7]
Друг еталон за военна геодезическа дейност е Италия. Едно от най-сериозните им предимства в тази област е детайлността. Те не могат да се сравняват по мащабност и обем с руснаците, но за разлика от тях изработват своята топографска карта с най-високата прецизност в Европа. Още в началото на XX-ти век Италия разполага с топографска карта в мащаб 1:25 000, нещо с което руските им колеги няма как да се съревновават, тъй като този мащаб не е разпространен при тях. Освен това италианците работят много активно за картографиране на Алпите и постигат завидна точност при своите измервания. Те са и водеща организация по отношение внедряване и използване на фотограметрията като метод на измерване. Като обобщение може да се каже, че италианската служба е еталон по отношение на детайлност и точност в своето картографско дело, както и водеща организация в Европа за фотограметрия.
Нека разгледаме още дин пример, който се отличава със сложността на терена, върху който работи – Гърция. Гръцката военно-географска служба решава едни от най-сложните проблеми що се отнася до развиване на мрежи и картографиране, тъй като страната включва множество острови. Освен това се занимава изключително активно с хидрографски измервания и картографиране. Сложният релеф на страната дава на гръцката организация и основното и достижение – извършване на геодезически и картографски дейности в изключително сложна среда.
Преминавайки през достиженията на някои от най-старите топографски организации в Света неусетно стигаме и до българската. Като част от втората вълна и деветата най-ранно възникнала организация в Европа, ВГС на България може да се гордее с няколко свои достижения.
На първо място поставяме интензитета и скоростта на действие. Действителността през 1891г. е сурова по отношение на геодезията у нас. Такива специалисти няма. В новоосвободената държава работят руски офицери, а като наследство оставят мрежа, която не е устойчива във времето и карти с доста ниска точност. Това принуждава българската държава да действа с изключителни темпове, за да може само за 60 години да обучи достатъчно геодезисти и да създаде своята топографска карта, която по точност и детайлност си съперничи с еталона в това отношение – Италия.
Вторият много важен аспект при българската служба, както вече се спомена, е точността и детайлността. Картата в мащаб 1:25 000 осигурява изключителна точност в сложния и разчупен релеф на страната.
България е една от първите държави, заедно с лидерът Италия, които внедряват с бързи темпово фотограметрията в своите работни процеси (Фиг. 14). Топографската карта на страната се изготвя чрез комбинация от мензулна снимка, наземна и въздушна фотограметрия, което също говори за високи познания при измерване и обработка на данните.
Накрая остана да споменем може би най-значимото достижение на българската служба. През 1932г. военните топографи успяват да определят височината на вр. Мусала (Фиг. 15) чрез прецизна, геометрична нивелация, като по този начин категорично го поставят на върха в класацията за Балканския полуостров. Това е достижение от световен характер. По това време международната практика при определяне височините на върховете е да се изчислят достатъчен брой височини с прецизна, геометрична нивелация в основата, а след това по тригонометричен начин да се изчисли и самата стойност. Това е еталон в света за решаване на тази задача. В България обаче той е надминат, като това е единствената, документирана подобна проява за връх над 2900m. Освен това височината на вр. Ботев също е определена геометрично. Към този момент няма документиран друг подобен случай, информацията за който да е свободно достъпна. Което поставя българската ВГС като световен лидер при използването на геометричния способ за определяне височините на върхове.
В края на този сравнителен анализ можем спокойно да кажем, че като една от първите създадени военнотопографски организации в света, българската служба крачи редом до лидерите в своята област и може да бъде повод за гордост у всеки наш сънародник! Историята и показва дълъг път на развитие, усъвършенстване и адаптация към нуждите на армията и държавата. Натрупаният опит, модерните методи за измерване и стремежът към международна съвместимост я превръщат в ключов фактор за националната сигурност, надхвърлящ рамките на една епоха. Във време на динамични технологии и промени, ролята на геодезията остава не просто подпомагаща, а стратегически необходима за успешното планиране, защита и функциониране на държавата. Бързите темпове на развитие, обаче, могат да доведат до изгубване в собствената действителност. Точно в тези моменти се обръщаме към историята, където ВГС достойно заема своето място като Вечния Геодезически Стожер.
ИЗТОЧНИЦИ:
[1] – Данчев П., Ташков Т., Николов Д., „Илюстрован алманах „История, традиции, бъдеще“, ВГЦ – Троян, 2021г.
[2] – Кашин В., „Первая полоса“, „Геодезия и картография“„ ISSN: 2587-8492
[4] – „Исторически очерк – Сто години Военнотопографска служба“, София, 1991г.
[5] – „Ташков. Т., „Кратък исторически очерк – 125 години Военно-географска служба“, София, 2016г.
[6] – „Албум – 100 години Военно-топографска служба 1891-1991“, Троян, 1991г,
Фигури:
Фиг. 1: Една от първите топографски карти, направена от българи, 1905г……………………….1
Фиг. 2: Указ № 170/27.12.1891г., на Княз Фердинанд………………………………………………2
Фиг. 3: Държавен географски институт……………………………………………………………..2
Фиг. 4: Схеми на ДАГМ и ДНМ, 1920г………………………………………………………………3
Фиг. 5: Триангулачни точки и сигнали (Измервания, Проект, Висок сигнал)…………………….4
Фиг. 6: Триангулачни групи (изнасяне на материали, поход за измервания) …………………….4
Фиг. 7: ДНМ на България (Схема на мареографна станция, Векови нивелачен репер) …………4
Фиг. 8: Астрономическата кула в гр. София…………………………………………………………4
Фиг. 9: Централна военна картографска база, гр. Троян……………………………………………5
Фиг. 10: Приемници за работа с GPS (полеви измервания, перманентна станция) ……………….5
Фиг. 11: Държавна GPS мрежа на България…………………………………………………………6
Фиг. 12: Високоточна геометрична нивелация на т.т.26, I клас – вр. Мусала………………………6
Фиг. 13: Най-северната точка от Дъгата на Струве, Хамерфест, Норвегия……………………….8
Фиг. 14: Работни групи и самолети за въздушна фотограметрия………………………………….9
Фиг. 15: Първата българска топографска карта на Антарктида…………………………………..10
Фиг. 16: Геодезическата точка на връх Мусала……………………………………………………10